Постинг
05.06.2007 10:43 -
След раздялата
Автор: organza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 672 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2007 10:52
Прочетен: 672 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 05.06.2007 10:52
Сърцето ми на парчета е разбито
и всяка част от него в плам гори,
и няма вече в него нищо скрито,
а само ме изгаря и боли.
Очите ми - те слепи са за друг
и блясъкът щастлив във тях го няма,
изчезна откакто не си тук,
откакто вече не сме двама.
Устните - за думи те са неми.
Как да кажа на друг, че го обичам?
Тез думи малки, но големи
и на друг във вярност да се вричам?
Ръцете ми - пречупени крила,
ласка те на друг не дават.
И не мога при друг да излетя,
те болят и не позволяват.
Сълзите ми - кървави реки
се стичат по бузите горещи
и оставят червените следи
за спомен на последните ни срещи.
Следващ постинг
Предишен постинг
невероятно силно, разплака ме...
цитирайКакво е да обичаш силно?
Какво е да изгаряш в жар?
Не искам, много е наивно
сърце си да дадеш в дар.
Душата ми ще бъде дълго
пленена в стъклен съркофаг.
Не се сърди, не е човешко,
но нямам избор в тоз битак.
Аз вярвам в теб и те ценя
и в тебе виждам всичко мило.
Но как кажи да споделя
това, което и за мене се е скрило.
Навярно някога ще бъде ден
когато случайно съдбата
ще те срещне с другия мен,
а не с този с камък в душата.
Дотогава ще лекувам бавно
сърцето си от студ сковано
и дълго ще мечтая тайно
за всичко още недоизживяно.
06 юни 07 Будапеща
Твоят стих и моята угасваща любов ме вдъхновиха за това. Благодаря ти!
радвам се, че ти е харесало, че си го разбрал и вникнал така в него. И аз ти благодаря!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 40
Архив
