Бяхме на обяд с колежките. Тъкмо бяхме излезли от стола когато засвириха сирените. Спряхме се аз и още едно момиче. Останалите ми колежки спряха след нас. Виждам как се приближават група мъже, работници. Когато видяха, че ние сме спрели спряха и те. След 20-тина секунди от сградата излязаха една след друга две жени, повървяха малко, видяха ни и спряха. След още малко, минаха още една групичка хора. Спряха и те. 
Мисля си, ако не бяхме спряли ние двете... ами сигурно никой нямаше да спре. Всеки щеше да си върви по пътя. 

Просто ни подминаха и си продължиха...

любимото ми е насред кръстовищата някой идиот като мине на червено и всички се юрват след него. Винаги много съм се нервела на такива неща. Защо сме като овце? Ми не знам, ама е тъжно и е факт. На който не трябва да обръщаме чак толкова много внимание... ;)